Дълбокото послание на фотокнигата "Извън фокус" е самотата
Фотокнигата на доктор Росен Коларов " Извън фокус " събира за първи път в печатно издание неговия дълготраен документален план " Непожеланите ", сниман в домове за деца, лишени от родителска грижа, и домове за възрастни хора в интервала 1988-1999 г.
Д-р Росен Коларов споделя за фотокнигата в " Нашият ден ":
Накъде е ориентиран фокусът
" Книгата има три раздела. В първия раздел са показани деца, лишени от родителска поддръжка. Тогава, в това време 1988-1989 година, в разнообразни домове в страната. Макар в някои фотоси да има жизненост, дълбокото обръщение е, че тези деца са сами. Те не са имали шанса да имат семейство и израстват в обществени домове. Втората част е за тези възрастни хора, които също са по някакъв метод сираци – оставени от своите деца, изживяващи последните си дни в домове за възрастни хора. Третата тематика е много тъжна – това е едно заравяне. В последна сметка всички ние си отиваме сами от този свят. "
Фотокнигата като документалистика
" Книгата е черно-бяла. Голяма част от показаните фотоси се демонстрира за първи път в този момент. Тя събира две серии, снимани в домове за деца, лишени от родителска грижа, и домове за възрастни хора в интервала 1988-1999 година По това време грижата за деца, изоставени от фамилиите си, е институционална, а домовете се намират в труднодостъпни села, надалеч от погледа на обществото.
Една от главните функционалности на фотографията е документализмът. Провокацията да се роди тази книга беше дисертацията на Антоан Божинов, която учи тъкмо субективния документализъм . Едва ли има нещо в нашия свят, което да не носи избран субективизъм – нашето отношение към един или различен проблем. Но фотографията претендира по този начин или другояче за документалност, тъй като запечатва даден миг, елементи от секундата в несъмнено време на несъмнено място. "
Книгата е ориентирана...
" Към всички тези, които обичат снимка. Към обществото, към всеки, който се интересува от тези проблеми. Книгата има обществено обръщение . "
До началото на политическите промени сходни фотоси няма по какъв начин да бъдат оповестени, нито показани в галерия. Децентрализирането на грижата за изоставените деца стартира едвам след 2010 година с дейното присъединяване на неправителствените организации. От отглежданите към 1988 година близо 30 000 деца в институции, през днешния ден те са по-малко от 4000 .
" В последна сметка, надали има по-добра среда за развъждане и образование на едно дете от фамилната. След 2010 година се одобри приемната грижа като съществена в развъждането на тези деца. Всяко дете има потребност от семейство и любов. Има справедливи, субективни и фактори – има и обществени, и биологични сираци. Представянето на фамилно насочена грижа под формата на приемно семейство мисля, че е най-хубавият вид за тези деца. "
Премиерата на фотокнигата е на 11 юни, петък, от 18.30 ч. в бар " Синтезис " (бул. " Васил Левски " 55) с присъединяване на доктор Росен Коларов и издателя Антоан Божинов, модератор: Никола Михов . Организатори са " Фотосинтезис, изложба " Синтезис " и фондация " Фодар ".
Чуйте повече в звуковия файл.
Д-р. Росен Коларов е роден на през 1959 година в София. Завършва стоматология и е лицево-челюстен хирург. Бил е шеф на „ Специализирана болница за интензивно лекуване по лицево-челюстна хирургия “ в София, а от 2018 година е определен за професор. Автор на десетки научни изявления у нас и в чужбина. Председател на Управителния съвет на SOS Детски селища в България до 2019 година Занимава се с снимка от близо 40 години.
Участвал е допълнително от 80 български и интернационалните изложения и е притежател на голям брой награди. Негови фотографии са част от сбирките на Музея за пресфотография в Осло и на Музея за изобразителни изкуства „ А. С. Пушкин “ в Москва. Автор е на 20 независими изложения, сред които „ Непожеланите “, показвана във Франция и Полша. Представяне с сбирка в дом Витгенщайн във Виена.
Преподава снимка Нов български университет и СУ „ Св. Климент Охридски “. Член е на фотографска академия „ Янка Кюркчиева “ и е притежател на статуетката на академията.
" Извън фокус " е неговата трета фотокнига след „ Лица, ориси, нрави “ (Изд. Изток-Запад/Институт за модерно изкуство, 2010 г.) и „ 25 мига от детството “ (изд. SOS детски селища България, 2019 г.)
Д-р Росен Коларов споделя за фотокнигата в " Нашият ден ":
Накъде е ориентиран фокусът
" Книгата има три раздела. В първия раздел са показани деца, лишени от родителска поддръжка. Тогава, в това време 1988-1989 година, в разнообразни домове в страната. Макар в някои фотоси да има жизненост, дълбокото обръщение е, че тези деца са сами. Те не са имали шанса да имат семейство и израстват в обществени домове. Втората част е за тези възрастни хора, които също са по някакъв метод сираци – оставени от своите деца, изживяващи последните си дни в домове за възрастни хора. Третата тематика е много тъжна – това е едно заравяне. В последна сметка всички ние си отиваме сами от този свят. "
Фотокнигата като документалистика
" Книгата е черно-бяла. Голяма част от показаните фотоси се демонстрира за първи път в този момент. Тя събира две серии, снимани в домове за деца, лишени от родителска грижа, и домове за възрастни хора в интервала 1988-1999 година По това време грижата за деца, изоставени от фамилиите си, е институционална, а домовете се намират в труднодостъпни села, надалеч от погледа на обществото.
Една от главните функционалности на фотографията е документализмът. Провокацията да се роди тази книга беше дисертацията на Антоан Божинов, която учи тъкмо субективния документализъм . Едва ли има нещо в нашия свят, което да не носи избран субективизъм – нашето отношение към един или различен проблем. Но фотографията претендира по този начин или другояче за документалност, тъй като запечатва даден миг, елементи от секундата в несъмнено време на несъмнено място. "
Книгата е ориентирана...
" Към всички тези, които обичат снимка. Към обществото, към всеки, който се интересува от тези проблеми. Книгата има обществено обръщение . " До началото на политическите промени сходни фотоси няма по какъв начин да бъдат оповестени, нито показани в галерия. Децентрализирането на грижата за изоставените деца стартира едвам след 2010 година с дейното присъединяване на неправителствените организации. От отглежданите към 1988 година близо 30 000 деца в институции, през днешния ден те са по-малко от 4000 .
" В последна сметка, надали има по-добра среда за развъждане и образование на едно дете от фамилната. След 2010 година се одобри приемната грижа като съществена в развъждането на тези деца. Всяко дете има потребност от семейство и любов. Има справедливи, субективни и фактори – има и обществени, и биологични сираци. Представянето на фамилно насочена грижа под формата на приемно семейство мисля, че е най-хубавият вид за тези деца. "
Премиерата на фотокнигата е на 11 юни, петък, от 18.30 ч. в бар " Синтезис " (бул. " Васил Левски " 55) с присъединяване на доктор Росен Коларов и издателя Антоан Божинов, модератор: Никола Михов . Организатори са " Фотосинтезис, изложба " Синтезис " и фондация " Фодар ".
Чуйте повече в звуковия файл.
Д-р. Росен Коларов е роден на през 1959 година в София. Завършва стоматология и е лицево-челюстен хирург. Бил е шеф на „ Специализирана болница за интензивно лекуване по лицево-челюстна хирургия “ в София, а от 2018 година е определен за професор. Автор на десетки научни изявления у нас и в чужбина. Председател на Управителния съвет на SOS Детски селища в България до 2019 година Занимава се с снимка от близо 40 години. Участвал е допълнително от 80 български и интернационалните изложения и е притежател на голям брой награди. Негови фотографии са част от сбирките на Музея за пресфотография в Осло и на Музея за изобразителни изкуства „ А. С. Пушкин “ в Москва. Автор е на 20 независими изложения, сред които „ Непожеланите “, показвана във Франция и Полша. Представяне с сбирка в дом Витгенщайн във Виена.
Преподава снимка Нов български университет и СУ „ Св. Климент Охридски “. Член е на фотографска академия „ Янка Кюркчиева “ и е притежател на статуетката на академията.
" Извън фокус " е неговата трета фотокнига след „ Лица, ориси, нрави “ (Изд. Изток-Запад/Институт за модерно изкуство, 2010 г.) и „ 25 мига от детството “ (изд. SOS детски селища България, 2019 г.)
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ